1.
усло̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
усло̀вна, усло̀вно, мн. усло̀вни, прил.
1. Който може да се извърши при определени условия; относителен. Уговорихме си условен час на среща, ако не се случи нещо непредвидено.
2. Който е въображаем, несъществуващ. Прокарвам условна линия.
3. Спец. В граматиката — който съдържа условие (в 1 знач.). Условно наклонение. Подчинено условно изречение.
• Условна присъда. — Спец. В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление.
• Условен рефлекс. — Спец. Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.
1. Който може да се извърши при определени условия; относителен. Уговорихме си условен час на среща, ако не се случи нещо непредвидено.
2. Който е въображаем, несъществуващ. Прокарвам условна линия.
3. Спец. В граматиката — който съдържа условие (в 1 знач.). Условно наклонение. Подчинено условно изречение.
• Условна присъда. — Спец. В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление.
• Условен рефлекс. — Спец. Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ословен
- ословин
- условин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ус-ло-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ус-лов-ния | ||
| пълен член | ус-лов-ни-ят | ||
| ж. р. | ус-лов-на | ||
| членувано | ус-лов-на-та | ||
| ср. р. | ус-лов-но | ||
| членувано | ус-лов-но-то | ||
| мн. ч. | ус-лов-ни | ||
| членувано | ус-лов-ни-те | ||
2. условен — мин. страд. прич. м. р.
условен е производна форма на условя се (мин. страд. прич. м. р.).