уречен

Речник на българския език

урѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оречен
  • оречин
  • уречин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уре-чен
непълен член уре-че-ния
пълен член уре-че-ни-ят
ж. р. уре-че-на
членувано уре-че-на-та
ср. р. уре-че-но
членувано уре-че-но-то
мн. ч. уре-че-ни
членувано уре-че-ни-те