колеблѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
колеблѝва, колеблѝво, мн. колеблѝви, прил.
1. Който по характер е склонен към колебание в поведението си. Тя е много колеблива, трудно взема решения.
2. Който изразява колебание. Колебливи стъпки. Колеблив жест.
1. Който по характер е склонен към колебание в поведението си. Тя е много колеблива, трудно взема решения.
2. Който изразява колебание. Колебливи стъпки. Колеблив жест.
Синоними
- безволев, слабохарактерен, стеснителен, отстъпчив, свенлив
- нерешителен, раздвоен, малодушен, несмел, несамоуверен, страхлив, плах, боязлив
- непостоянен, неустановен, неустойчив, променчив, неопределен, непоследователен, изменчив, разклатен, несигурен, неуверен, лабилен
- със слаба воля
- на пресекулки, с прекъсвания, променлив, спазматичен, капризен
- превратен
- нестабилен, замаян
- запъващ се
- съмнителен, ненадежден
- слаб
Грешни изписвания (7)
- колиблив
- кулеблив
- кулиблив
- колеблиф
- колиблиф
- кулеблиф
- кулиблиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-леб-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-леб-ли-вия | ||
| пълен член | ко-леб-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | ко-леб-ли-ва | ||
| членувано | ко-леб-ли-ва-та | ||
| ср. р. | ко-леб-ли-во | ||
| членувано | ко-леб-ли-во-то | ||
| мн. ч. | ко-леб-ли-ви | ||
| членувано | ко-леб-ли-ви-те | ||