неустойчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
неустойчѝва, неустойчѝво, мн. неустойчѝви, прил.
1. Който не е устойчив в някакво положение. Неустойчив сал.
2. Който се поддава на влияние. Неустойчив характер.
3. Който не издържа дълго време. Неустойчиви растителни видове.
същ. неустойчѝвост, неустойчивостта̀, ж.
1. Който не е устойчив в някакво положение. Неустойчив сал.
2. Който се поддава на влияние. Неустойчив характер.
3. Който не издържа дълго време. Неустойчиви растителни видове.
същ. неустойчѝвост, неустойчивостта̀, ж.
Синоними
- нестабилен, лабилен, разклатен, слаб, нездрав, неиздръжлив
- колеблив, променчив, непостоянен, податлив
- лесно прекатурващ се, несигурен, бързо рухващ
- нежен, чувствителен, лесно уязвим, болезнен
- неуравновесен, променлив
- нетраен
- разнебитен, порутен, паянтов
- чуплив
- треперещ, разтреперан, треперлив, съсипан, немощен
Грешни изписвания (15)
- неостойчив
- неостуйчив
- неустуйчив
- ниостойчив
- ниостуйчив
- ниустойчив
- ниустуйчив
- неостойчиф
- неостуйчиф
- неустойчиф
- неустуйчиф
- ниостойчиф
- ниостуйчиф
- ниустойчиф
- ниустуйчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-ус-той-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-ус-той-чи-вия | ||
| пълен член | не-ус-той-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | не-ус-той-чи-ва | ||
| членувано | не-ус-той-чи-ва-та | ||
| ср. р. | не-ус-той-чи-во | ||
| членувано | не-ус-той-чи-во-то | ||
| мн. ч. | не-ус-той-чи-ви | ||
| членувано | не-ус-той-чи-ви-те | ||