разклатен

Речник на българския език

1. разкла̀тен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

разклатена, разклатено, мн. разклатени, прил.
1. Който се е разклатил. Разклатена маса.
2. Прен. Който е отслабен, нестабилен, неустойчив. Разклатено правителство. Разклатено здраве.

Грешни изписвания (3)

  • разклатин
  • ръзклатен
  • ръзклатин

2. разклатен — мин. страд. прич. м. р.

разклатен е производна форма на разклатя (мин. страд. прич. м. р.).