халтав

Речник на българския език

ха̀лтав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ха̀лтава, ха̀лтаво, мн. ха̀лтави, прил. Разг. Който не е прилегнал плътно, не е стегнат; хлабав. Халтава примка.
нареч. ха̀лтаво.
същ. ха̀лтавост, халтавостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • халтъв
  • халтаф
  • халтъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хал-тав
непълен член хал-та-вия
пълен член хал-та-ви-ят
ж. р. хал-та-ва
членувано хал-та-ва-та
ср. р. хал-та-во
членувано хал-та-во-то
мн. ч. хал-та-ви
членувано хал-та-ви-те