хла̀бав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
хла̀бава, хла̀баво, мн. хла̀бави, прил. Разг.
1. Който не е стегнат, не е прилепнал добре; халтав, слаб, отпуснат. Хлабав колан. Хлабави обувки.
2. Прен. Недисциплиниран, разпасан, разпуснат. Хлабава дисциплина. Хлабава работа.
нареч. хла̀баво.
същ. хла̀бавост, хлабавостта̀, ж.
1. Който не е стегнат, не е прилепнал добре; халтав, слаб, отпуснат. Хлабав колан. Хлабави обувки.
2. Прен. Недисциплиниран, разпасан, разпуснат. Хлабава дисциплина. Хлабава работа.
нареч. хла̀баво.
същ. хла̀бавост, хлабавостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- хлабъв
- хлабаф
- хлабъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | хла-бав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | хла-ба-вия | ||
| пълен член | хла-ба-ви-ят | ||
| ж. р. | хла-ба-ва | ||
| членувано | хла-ба-ва-та | ||
| ср. р. | хла-ба-во | ||
| членувано | хла-ба-во-то | ||
| мн. ч. | хла-ба-ви | ||
| членувано | хла-ба-ви-те | ||