разклатя

Речник на българския език

разкла̀тя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разклатиш, мин. св. разклатих, мин. прич. разклатил, св.вж. разклащам.

Грешни изписвания (2)

  • разклатъ
  • ръзклатя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ла-тя раз-к-ла-тим
2 лице раз-к-ла-тиш раз-к-ла-ти-те
3 лице раз-к-ла-ти раз-к-ла-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ла-тих раз-к-ла-тих-ме
2 лице раз-к-ла-ти раз-к-ла-тих-те
3 лице раз-к-ла-ти раз-к-ла-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ла-тех раз-к-ла-тех-ме
2 лице раз-к-ла-те-ше раз-к-ла-тех-те
3 лице раз-к-ла-те-ше раз-к-ла-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разклатил съм разклатила съм разклатило съм разклатили сме
2 лице разклатил си разклатила си разклатило си разклатили сте
3 лице разклатил е разклатила е разклатило е разклатили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разклатил бях разклатила бях разклатило бяхме разклатили
2 лице беше разклатил беше разклатила беше разклатило бяхте разклатили
3 лице беше разклатил беше разклатила беше разклатило бяха разклатили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разклатя ще разклатим
2 лице ще разклатиш ще разклатите
3 лице ще разклати ще разклатят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разклатил ще съм разклатила ще съм разклатило ще сме разклатили
2 лице ще си разклатил ще си разклатила ще си разклатило ще сте разклатили
3 лице ще е разклатил ще е разклатила ще е разклатило ще са разклатили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разклатя щяхме да разклатим
2 лице щеше да разклатиш щяхте да разклатите
3 лице щеше да разклати щяха да разклатят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разклатил щях да съм разклатила щях да съм разклатило щяхме да сме разклатили
2 лице щеше да си разклатил щеше да си разклатила щеше да си разклатило щяхте да сте разклатили
3 лице щеше да е разклатил щеше да е разклатила щеше да е разклатило щяха да са разклатили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разклател съм разклатела съм разклатело съм разклатели сме
2 лице разклател си разклатела си разклатело си разклатели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разклатил съм разклатила съм разклатило съм разклатили сме
2 лице разклатил си разклатила си разклатило си разклатили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разклатил била съм разклатила било съм разклатило били сме разклатили
2 лице бил си разклатил била си разклатила било си разклатило били сте разклатили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разклатя щяла съм да разклатя щяло съм да разклатя щели сме да разклатим
2 лице щял си да разклатиш щяла си да разклатиш щяло си да разклатиш щели сте да разклатите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разклатил щяла съм да съм разклатила щяло съм да съм разклатило щели сме да сме разклатили
2 лице щял си да си разклатил щяла си да си разклатила щяло си да си разклатило щели сте да сте разклатили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разклатил бих разклатила бих разклатило бихме разклатили
2 лице би разклатил би разклатила би разклатило бихте разклатили
3 лице би разклатил би разклатила би разклатило биха разклатили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-к-ла-ти раз-к-ла-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ла-тен
непълен член раз-к-ла-те-ния
пълен член раз-к-ла-те-ни-ят
женски род раз-к-ла-те-на
членувано раз-к-ла-те-на-та
среден род раз-к-ла-те-но
членувано раз-к-ла-те-но-то
множествено число раз-к-ла-те-ни
членувано раз-к-ла-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ла-тил
непълен член раз-к-ла-ти-лия
пълен член раз-к-ла-ти-ли-ят
женски род раз-к-ла-ти-ла
членувано раз-к-ла-ти-ла-та
среден род раз-к-ла-ти-ло
членувано раз-к-ла-ти-ло-то
множествено число раз-к-ла-ти-ли
членувано раз-к-ла-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ла-тел
женски род раз-к-ла-те-ла
среден род раз-к-ла-те-ло
множествено число раз-к-ла-те-ли