разклатели

Речник на българския език

1. разклатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разклатели е производна форма на разклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разклатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разклатели е производна форма на разклатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).