разклатила

Речник на българския език

1. разклатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разклатила е производна форма на разклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разклатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разклатила е производна форма на разклатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).