разклатело

Речник на българския език

1. разклатело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разклатело е производна форма на разклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разклатело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разклатело е производна форма на разклатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).