разклати

Речник на българския език

1. разклати — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разклати е производна форма на разклатя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разклати — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разклати е производна форма на разклатя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разклати — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разклати е производна форма на разклатя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разклати — повелително наклонение, ед. ч.

разклати е производна форма на разклатя (повелително наклонение, ед. ч.).