разклател
1.
разклател —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разклател
е производна форма
на разклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разклател —
мин. деят. несв. прич. м. р.
разклател
е производна форма
на разклатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).