разклатило

Речник на българския език

1. разклатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разклатило е производна форма на разклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разклатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разклатило е производна форма на разклатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).