разклащам

Речник на българския език

разкла̀щам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разклащаш, несв. и разклатя, св.; Какво.
1. Клатя в различни посоки; размърдвам, поклащам. Вятърът разклаща клоните на дърветата.
2. Прен. Правя да стане нестабилен, неустойчив. Разклатих положението му.

Грешни изписвания (4)

  • разклаштам
  • разклащъм
  • ръзклащам
  • ръзклащъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ла-щам раз-к-ла-ща-ме
2 лице раз-к-ла-щаш раз-к-ла-ща-те
3 лице раз-к-ла-ща раз-к-ла-щат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ла-щах раз-к-ла-щах-ме
2 лице раз-к-ла-ща раз-к-ла-щах-те
3 лице раз-к-ла-ща раз-к-ла-ща-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ла-щах раз-к-ла-щах-ме
2 лице раз-к-ла-ща-ше раз-к-ла-щах-те
3 лице раз-к-ла-ща-ше раз-к-ла-ща-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разклащал съм разклащала съм разклащало съм разклащали сме
2 лице разклащал си разклащала си разклащало си разклащали сте
3 лице разклащал е разклащала е разклащало е разклащали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разклащал бях разклащала бях разклащало бяхме разклащали
2 лице беше разклащал беше разклащала беше разклащало бяхте разклащали
3 лице беше разклащал беше разклащала беше разклащало бяха разклащали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разклащам ще разклащаме
2 лице ще разклащаш ще разклащате
3 лице ще разклаща ще разклащат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разклащал ще съм разклащала ще съм разклащало ще сме разклащали
2 лице ще си разклащал ще си разклащала ще си разклащало ще сте разклащали
3 лице ще е разклащал ще е разклащала ще е разклащало ще са разклащали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разклащам щяхме да разклащаме
2 лице щеше да разклащаш щяхте да разклащате
3 лице щеше да разклаща щяха да разклащат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разклащал щях да съм разклащала щях да съм разклащало щяхме да сме разклащали
2 лице щеше да си разклащал щеше да си разклащала щеше да си разклащало щяхте да сте разклащали
3 лице щеше да е разклащал щеше да е разклащала щеше да е разклащало щяха да са разклащали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разклащал съм разклащала съм разклащало съм разклащали сме
2 лице разклащал си разклащала си разклащало си разклащали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разклащал съм разклащала съм разклащало съм разклащали сме
2 лице разклащал си разклащала си разклащало си разклащали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разклащал била съм разклащала било съм разклащало били сме разклащали
2 лице бил си разклащал била си разклащала било си разклащало били сте разклащали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разклащам щяла съм да разклащам щяло съм да разклащам щели сме да разклащаме
2 лице щял си да разклащаш щяла си да разклащаш щяло си да разклащаш щели сте да разклащате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разклащал щяла съм да съм разклащала щяло съм да съм разклащало щели сме да сме разклащали
2 лице щял си да си разклащал щяла си да си разклащала щяло си да си разклащало щели сте да сте разклащали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разклащал бих разклащала бих разклащало бихме разклащали
2 лице би разклащал би разклащала би разклащало бихте разклащали
3 лице би разклащал би разклащала би разклащало биха разклащали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-к-ла-щай раз-к-ла-щай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ла-щан
непълен член раз-к-ла-ща-ния
пълен член раз-к-ла-ща-ни-ят
женски род раз-к-ла-ща-на
членувано раз-к-ла-ща-на-та
среден род раз-к-ла-ща-но
членувано раз-к-ла-ща-но-то
множествено число раз-к-ла-ща-ни
членувано раз-к-ла-ща-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ла-щал
непълен член раз-к-ла-ща-лия
пълен член раз-к-ла-ща-ли-ят
женски род раз-к-ла-ща-ла
членувано раз-к-ла-ща-ла-та
среден род раз-к-ла-ща-ло
членувано раз-к-ла-ща-ло-то
множествено число раз-к-ла-ща-ли
членувано раз-к-ла-ща-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ла-щал
женски род раз-к-ла-ща-ла
среден род раз-к-ла-ща-ло
множествено число раз-к-ла-ща-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ла-щащ
непълен член раз-к-ла-ща-щия
пълен член раз-к-ла-ща-щи-ят
женски род раз-к-ла-ща-ща
членувано раз-к-ла-ща-ща-та
среден род раз-к-ла-ща-що
членувано раз-к-ла-ща-що-то
множествено число раз-к-ла-ща-щи
членувано раз-к-ла-ща-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-к-ла-щай-ки