поклащам

Речник на българския език

покла̀щам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

покла̀щаш, несв. и покла̀тя, св.; какво/кого.
1. Клатя леко от време на време.
2. Мърдам, размърдвам нещо или някого. Не мога да го поклатя.
поклащам се/поклатя се. — Мърдам се, клатя се леко.

Грешни изписвания (7)

  • поклаштам
  • поклаштъм
  • поклащъм
  • пуклаштам
  • пуклаштъм
  • пуклащам
  • пуклащъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пок-ла-щам пок-ла-ща-ме
2 лице пок-ла-щаш пок-ла-ща-те
3 лице пок-ла-ща пок-ла-щат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пок-ла-щах пок-ла-щах-ме
2 лице пок-ла-ща пок-ла-щах-те
3 лице пок-ла-ща пок-ла-ща-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пок-ла-щах пок-ла-щах-ме
2 лице пок-ла-ща-ше пок-ла-щах-те
3 лице пок-ла-ща-ше пок-ла-ща-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поклащал съм поклащала съм поклащало съм поклащали сме
2 лице поклащал си поклащала си поклащало си поклащали сте
3 лице поклащал е поклащала е поклащало е поклащали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поклащал бях поклащала бях поклащало бяхме поклащали
2 лице беше поклащал беше поклащала беше поклащало бяхте поклащали
3 лице беше поклащал беше поклащала беше поклащало бяха поклащали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поклащам ще поклащаме
2 лице ще поклащаш ще поклащате
3 лице ще поклаща ще поклащат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поклащал ще съм поклащала ще съм поклащало ще сме поклащали
2 лице ще си поклащал ще си поклащала ще си поклащало ще сте поклащали
3 лице ще е поклащал ще е поклащала ще е поклащало ще са поклащали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поклащам щяхме да поклащаме
2 лице щеше да поклащаш щяхте да поклащате
3 лице щеше да поклаща щяха да поклащат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поклащал щях да съм поклащала щях да съм поклащало щяхме да сме поклащали
2 лице щеше да си поклащал щеше да си поклащала щеше да си поклащало щяхте да сте поклащали
3 лице щеше да е поклащал щеше да е поклащала щеше да е поклащало щяха да са поклащали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поклащал съм поклащала съм поклащало съм поклащали сме
2 лице поклащал си поклащала си поклащало си поклащали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поклащал съм поклащала съм поклащало съм поклащали сме
2 лице поклащал си поклащала си поклащало си поклащали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поклащал била съм поклащала било съм поклащало били сме поклащали
2 лице бил си поклащал била си поклащала било си поклащало били сте поклащали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поклащам щяла съм да поклащам щяло съм да поклащам щели сме да поклащаме
2 лице щял си да поклащаш щяла си да поклащаш щяло си да поклащаш щели сте да поклащате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поклащал щяла съм да съм поклащала щяло съм да съм поклащало щели сме да сме поклащали
2 лице щял си да си поклащал щяла си да си поклащала щяло си да си поклащало щели сте да сте поклащали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поклащал бих поклащала бих поклащало бихме поклащали
2 лице би поклащал би поклащала би поклащало бихте поклащали
3 лице би поклащал би поклащала би поклащало биха поклащали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пок-ла-щай пок-ла-щай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род пок-ла-щан
непълен член пок-ла-ща-ния
пълен член пок-ла-ща-ни-ят
женски род пок-ла-ща-на
членувано пок-ла-ща-на-та
среден род пок-ла-ща-но
членувано пок-ла-ща-но-то
множествено число пок-ла-ща-ни
членувано пок-ла-ща-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пок-ла-щал
непълен член пок-ла-ща-лия
пълен член пок-ла-ща-ли-ят
женски род пок-ла-ща-ла
членувано пок-ла-ща-ла-та
среден род пок-ла-ща-ло
членувано пок-ла-ща-ло-то
множествено число пок-ла-ща-ли
членувано пок-ла-ща-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пок-ла-щал
женски род пок-ла-ща-ла
среден род пок-ла-ща-ло
множествено число пок-ла-ща-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род пок-ла-щащ
непълен член пок-ла-ща-щия
пълен член пок-ла-ща-щи-ят
женски род пок-ла-ща-ща
членувано пок-ла-ща-ща-та
среден род пок-ла-ща-що
членувано пок-ла-ща-що-то
множествено число пок-ла-ща-щи
членувано пок-ла-ща-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

пок-ла-щай-ки