разклащало

Речник на българския език

1. разклащало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разклащало е производна форма на разклащам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разклащало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разклащало е производна форма на разклащам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разклащало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разклащало е производна форма на разклащам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разклащало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разклащало е производна форма на разклащам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).