треса

Речник на българския език

треса̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 145ati) редактиране

Значение

тресѐш, мин. св. трѐсох, мин. прич. трѐсъл, несв.; Кого, какво. Клатя, друсам, тръскам. Треса дървото. Треса тялото си.
тресе ме — (или те, го, я, ни, ви, ги). Имам треска. Всяка вечер я тресе и трепери от студ.
треса се. 1. — Клатя се с отсечени движения, друсам се. Дървото се тресе от силните удари.
2. Треперя, друсам се от треска, плач, смях.
Треска ме тресе.Разг. Много ме е страх; в голямо напрежение съм.

Грешни изписвания (3)

  • тресъ
  • триса
  • трисъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице тре-са тре-сем
2 лице тре-сеш тре-се-те
3 лице тре-се тре-сат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице тре-сох тре-сох-ме
2 лице тре-се тре-сох-те
3 лице тре-се тре-со-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице тре-сях тре-сях-ме
2 лице тре-се-ше тре-сях-те
3 лице тре-се-ше тре-ся-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице тресъл съм тресла съм тресло съм тресли сме
2 лице тресъл си тресла си тресло си тресли сте
3 лице тресъл е тресла е тресло е тресли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях тресъл бях тресла бях тресло бяхме тресли
2 лице беше тресъл беше тресла беше тресло бяхте тресли
3 лице беше тресъл беше тресла беше тресло бяха тресли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще треса ще тресем
2 лице ще тресеш ще тресете
3 лице ще тресе ще тресат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм тресъл ще съм тресла ще съм тресло ще сме тресли
2 лице ще си тресъл ще си тресла ще си тресло ще сте тресли
3 лице ще е тресъл ще е тресла ще е тресло ще са тресли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да треса щяхме да тресем
2 лице щеше да тресеш щяхте да тресете
3 лице щеше да тресе щяха да тресат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм тресъл щях да съм тресла щях да съм тресло щяхме да сме тресли
2 лице щеше да си тресъл щеше да си тресла щеше да си тресло щяхте да сте тресли
3 лице щеше да е тресъл щеше да е тресла щеше да е тресло щяха да са тресли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице тресял съм тресяла съм тресяло съм тресели сме
2 лице тресял си тресяла си тресяло си тресели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице тресъл съм тресла съм тресло съм тресли сме
2 лице тресъл си тресла си тресло си тресли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм тресъл била съм тресла било съм тресло били сме тресли
2 лице бил си тресъл била си тресла било си тресло били сте тресли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да треса щяла съм да треса щяло съм да треса щели сме да тресем
2 лице щял си да тресеш щяла си да тресеш щяло си да тресеш щели сте да тресете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм тресъл щяла съм да съм тресла щяло съм да съм тресло щели сме да сме тресли
2 лице щял си да си тресъл щяла си да си тресла щяло си да си тресло щели сте да сте тресли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих тресъл бих тресла бих тресло бихме тресли
2 лице би тресъл би тресла би тресло бихте тресли
3 лице би тресъл би тресла би тресло биха тресли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тре-си тре-се-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род тре-сен
непълен член тре-се-ния
пълен член тре-се-ни-ят
женски род тре-се-на
членувано тре-се-на-та
среден род тре-се-но
членувано тре-се-но-то
множествено число тре-се-ни
членувано тре-се-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род тре-съл
непълен член трес-лия
пълен член трес-ли-ят
женски род трес-ла
членувано трес-ла-та
среден род трес-ло
членувано трес-ло-то
множествено число трес-ли
членувано трес-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род тре-сял
женски род тре-ся-ла
среден род тре-ся-ло
множествено число тре-се-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род тре-сящ
непълен член тре-ся-щия
пълен член тре-ся-щи-ят
женски род тре-ся-ща
членувано тре-ся-ща-та
среден род тре-ся-що
членувано тре-ся-що-то
множествено число тре-ся-щи
членувано тре-ся-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

тре-сей-ки