разклатела

Речник на българския език

1. разклатела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разклатела е производна форма на разклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разклатела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разклатела е производна форма на разклатя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).