разклатил

Речник на българския език

1. разклатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разклатил е производна форма на разклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разклатил — мин. деят. св. прич. м. р.

разклатил е производна форма на разклатя (мин. деят. св. прич. м. р.).