изтощен

Речник на българския език

1. изтощѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтущен
  • истощен
  • истущен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-то-щен
непълен член из-то-ще-ния
пълен член из-то-ще-ни-ят
ж. р. из-то-ще-на
членувано из-то-ще-на-та
ср. р. из-то-ще-но
членувано из-то-ще-но-то
мн. ч. из-то-ще-ни
членувано из-то-ще-ни-те

2. изтощен — мин. страд. прич. м. р.

изтощен е производна форма на изтощя (мин. страд. прич. м. р.).