упадъчен

Речник на българския език

упа̀дъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

упа̀дъчна, упа̀дъчно, мн. упа̀дъчни, прил. Който е разложителен, деморализиращ. Упадъчна литература.

Грешни изписвания (7)

  • опадачен
  • опадачин
  • опадъчен
  • опадъчин
  • упадачен
  • упадачин
  • упадъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. упа-дъ-чен
непълен член упа-дъч-ния
пълен член упа-дъч-ни-ят
ж. р. упа-дъч-на
членувано упа-дъч-на-та
ср. р. упа-дъч-но
членувано упа-дъч-но-то
мн. ч. упа-дъч-ни
членувано упа-дъч-ни-те