разложителен

Речник на българския език

разложѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разложителна, разложително, мн. разложителни, прил. Който предизвиква разложение.

Грешни изписвания (15)

  • разложителин
  • разложитилен
  • разложитилин
  • разлужителен
  • разлужителин
  • разлужитилен
  • разлужитилин
  • ръзложителен
  • ръзложителин
  • ръзложитилен
  • ръзложитилин
  • ръзлужителен
  • ръзлужителин
  • ръзлужитилен
  • ръзлужитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-ло-жи-те-лен
непълен член раз-ло-жи-тел-ния
пълен член раз-ло-жи-тел-ни-ят
ж. р. раз-ло-жи-тел-на
членувано раз-ло-жи-тел-на-та
ср. р. раз-ло-жи-тел-но
членувано раз-ло-жи-тел-но-то
мн. ч. раз-ло-жи-тел-ни
членувано раз-ло-жи-тел-ни-те