изроден

Речник на българския език

1. изродѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езроден
  • езруден
  • изруден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ро-ден
непълен член из-ро-де-ния
пълен член из-ро-де-ни-ят
ж. р. из-ро-де-на
членувано из-ро-де-на-та
ср. р. из-ро-де-но
членувано из-ро-де-но-то
мн. ч. из-ро-де-ни
членувано из-ро-де-ни-те

2. изроден — мин. страд. прич. м. р.

изроден е производна форма на изродя (мин. страд. прич. м. р.).