покварен

Речник на българския език

1. поква̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

поква̀рена, поква̀рено, мн. поква̀рени, прил. Който е без морални принципи, устои. Покварено общество.
същ. поква̀реност, поквареността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • покварин
  • пукварен
  • пукварин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пок-ва-рен
непълен член пок-ва-ре-ния
пълен член пок-ва-ре-ни-ят
ж. р. пок-ва-ре-на
членувано пок-ва-ре-на-та
ср. р. пок-ва-ре-но
членувано пок-ва-ре-но-то
мн. ч. пок-ва-ре-ни
членувано пок-ва-ре-ни-те

2. покварен — мин. страд. прич. м. р.

покварен е производна форма на покваря (мин. страд. прич. м. р.).