1.
извратѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
извратѐна, извратѐно, мн. извратѐни, прил.
1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. Извратен човек. Извратени чувства.
2. Който е преиначен, изопачен. Извратена информация.
нареч. извратѐно.
същ. извратѐност, извратеността̀, ж.
1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. Извратен човек. Извратени чувства.
2. Който е преиначен, изопачен. Извратена информация.
нареч. извратѐно.
същ. извратѐност, извратеността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езвратен
- езврътен
- изврътен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-в-ра-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-в-ра-те-ния | ||
| пълен член | из-в-ра-те-ни-ят | ||
| ж. р. | из-в-ра-те-на | ||
| членувано | из-в-ра-те-на-та | ||
| ср. р. | из-в-ра-те-но | ||
| членувано | из-в-ра-те-но-то | ||
| мн. ч. | из-в-ра-те-ни | ||
| членувано | из-в-ра-те-ни-те | ||
2. извратен — мин. страд. прич. м. р.
извратен е производна форма на извратя (мин. страд. прич. м. р.).