изопачен

Речник на българския език

1. изопачѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езопачен
  • езопъчен
  • езупачен
  • езупъчен
  • изопъчен
  • изупачен
  • изупъчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изо-па-чен
непълен член изо-па-че-ния
пълен член изо-па-че-ни-ят
ж. р. изо-па-че-на
членувано изо-па-че-на-та
ср. р. изо-па-че-но
членувано изо-па-че-но-то
мн. ч. изо-па-че-ни
членувано изо-па-че-ни-те

2. изопачен — мин. страд. прич. м. р.

изопачен е производна форма на изопача (мин. страд. прич. м. р.).