изкълчен

Речник на българския език

1. изкъ̀лчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езкълчен
  • езкълчин
  • ескълчен
  • ескълчин
  • изкълчин
  • искълчен
  • искълчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-къл-чен
непълен член из-къл-че-ния
пълен член из-къл-че-ни-ят
ж. р. из-къл-че-на
членувано из-къл-че-на-та
ср. р. из-къл-че-но
членувано из-къл-че-но-то
мн. ч. из-къл-че-ни
членувано из-къл-че-ни-те

2. изкълчен — мин. страд. прич. м. р.

изкълчен е производна форма на изкълча (мин. страд. прич. м. р.).