навехнат

Речник на българския език

1. навехнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навехнат е производна форма на навехна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навехнат — мин. страд. прич. м. р.

навехнат е производна форма на навехна (мин. страд. прич. м. р.).