изопачения

Речник на българския език

1. изопачения — м. р. непълен член

изопачения е производна форма на изопачен (м. р. непълен член).

2. изопачения — мн. ч.

изопачения е производна форма на изопачение (мн. ч.).

3. изопачения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

изопачения е производна форма на изопача (мин. страд. прич. м. р. непълен член).