поро̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
поро̀чна, поро̀чно, мн. поро̀чни, прил.
1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развратен. Порочен поглед.
2. Неправилен, грешен, осъдителен. Порочна идея. Порочен начин на управление.
същ. поро̀чност, порочността̀, ж.
1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развратен. Порочен поглед.
2. Неправилен, грешен, осъдителен. Порочна идея. Порочен начин на управление.
същ. поро̀чност, порочността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- порочин
- пурочен
- пурочин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | по-ро-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по-роч-ния | ||
| пълен член | по-роч-ни-ят | ||
| ж. р. | по-роч-на | ||
| членувано | по-роч-на-та | ||
| ср. р. | по-роч-но | ||
| членувано | по-роч-но-то | ||
| мн. ч. | по-роч-ни | ||
| членувано | по-роч-ни-те | ||