дефектен

Речник на българския език

дефѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дефектин
  • дифектен
  • дифектин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-фек-тен
непълен член де-фек-т-ния
пълен член де-фек-т-ни-ят
ж. р. де-фек-т-на
членувано де-фек-т-на-та
ср. р. де-фек-т-но
членувано де-фек-т-но-то
мн. ч. де-фек-т-ни
членувано де-фек-т-ни-те