дефект

Речник на българския език

дефѐкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дефѐкти, (два) дефѐкта, м. Нарушение в правилната структура на нещо; повреда, недостатък. Телевизорът няма дефекти, работи отлично. Фабричен дефект. Говорен дефект.
прил. дефѐктен, дефѐктна, дефѐктно, мн. дефѐктни. Дефектна стока.

Грешни изписвания (1)

  • дифект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-фект
непълен член де-фек-та
пълен член де-фек-тът
мн.ч. де-фек-ти
членувано де-фек-ти-те
бройна форма де-фек-та
звателна форма