кусур

Речник на българския език

кусу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кусу̀ри, (два) кусу̀ра, м. Разг.
1. Недостатък, лоша черта на характера. Човек без кусури няма. Всичко му е хубаво, само има един кусур.
2. Вина, грешка. За времето аз нямам кусур.
3. Остатък. Стигна ми с кусур. Има да се наядем и кусур.
Само туй ми беше кусурът. — На всичко отгоре само това ми остава.

Грешни изписвания (1)

  • косур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-сур
непълен член ку-су-ра
пълен член ку-су-рът
мн.ч. ку-су-ри
членувано ку-су-ри-те
бройна форма ку-су-ра
звателна форма