недъг

Речник на българския език

недъ̀г съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. недъ̀зи, (два) недъ̀га, м.
1. Телесен или душевен недостатък. Тежък недъг.
2. Прен. Обикн. мн. Недостатък, слабост, грешка в някаква дейност.

Грешни изписвания (2)

  • недък
  • нидък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-дъг
непълен член не-дъ-га
пълен член не-дъ-гът
мн.ч. не-дъ-зи
членувано не-дъ-зи-те
бройна форма не-дъ-га
звателна форма