болка

Речник на българския език

бо̀лка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бо̀лки, ж.
1. Мъчително физическо усещане, причинено от болест, удар, рана и пр; страдание. Усетих силна болка в гърба. Изревах от болка. Родилни болки.
2. Прен. Огорчение, мъка, скръб, тревога, грижа. Загубих майка си, болката ми е голяма. Кажи си болката!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • болкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бол-ка
членувано бол-ка-та
мн.ч. бол-ки
членувано бол-ки-те
звателна форма —

Връзки