бедствие

Речник на българския език

бѐдствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. бѐдствия, ср. Голяма обществена беда; напаст, катастрофа. Природно бедствие.
прил. бѐдствен, бѐдствена, бѐдствено, мн. бѐдствени. Бедствено положение.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бед-с-твие
членувано бед-с-тви-е-то
мн.ч. бед-с-твия
членувано бед-с-тви-я-та