злополу̀ка — съществително име, женски род (тип 41)
Значение
мн. злополу̀ки, ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополука.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- злополукъ
- злопулука
- злопулукъ
- злуполука
- злуполукъ
- злупулука
- злупулукъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | зло-по-лу-ка | |
---|---|---|
членувано | зло-по-лу-ка-та | |
мн.ч. | зло-по-лу-ки | |
членувано | зло-по-лу-ки-те | |
звателна форма | — |