катастрофа

Речник на българския език

катастро̀фа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. катастро̀фи, ж.
1. Злополука при сблъскване на две превозни средства или при повреда, обикн. с трагични последици. На пътя има катастрофа. Станала е катастрофа с влака. Загинал при катастрофа.
2. Всяко събитие, сблъсък с тежки последици. Семейна катастрофа. Катастрофа в икономиката. Войната е истинска катастрофа за света. Национална катастрофа.
3. Природен сблъсък, катаклизъм.

Грешни изписвания (7)

  • катастрофъ
  • катъстрофа
  • катъстрофъ
  • кътастрофа
  • кътастрофъ
  • кътъстрофа
  • кътъстрофъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тас-т-ро-фа
членувано ка-тас-т-ро-фа-та
мн.ч. ка-тас-т-ро-фи
членувано ка-тас-т-ро-фи-те
звателна форма