фалит

Речник на българския език

фалѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Финансова несъстоятелност на предприятие, фирма и др.; банкрут. Обявявам фалит.
2. Прен. Провал, пропадане.

Грешни изписвания (1)

  • фълит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-лит
непълен член фа-ли-та
пълен член фа-ли-тът
мн.ч. фа-ли-ти
членувано фа-ли-ти-те
бройна форма фа-ли-та
звателна форма