фалиране

Речник на българския език

фалѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • фалирани
  • фалиръне
  • фалиръни
  • фълиране
  • фълирани
  • фълиръне
  • фълиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-ли-ра-не
членувано фа-ли-ра-не-то
мн.ч. фа-ли-ра-ния
членувано фа-ли-ра-ни-я-та