провал

Речник на българския език

прова̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. провали, (два) провала, м.
1. Пълен неуспех в някаква дейност. Претърпявам провал.
2. Предателство в нелегална организация.

Грешни изписвания (1)

  • прувал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-вал
непълен член про-ва-ла
пълен член про-ва-лът
мн.ч. про-ва-ли
членувано про-ва-ли-те
бройна форма про-ва-ла
звателна форма