унижение

Речник на българския език

унижѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. унижѐния, ср.
1. Унижаване. Подлагам на унижения. Изживявам големи унижения.
2. Постъпка, която унижава. Устройвам унижения.

Грешни изписвания (3)

  • онежение
  • онижение
  • унежение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-же-ние
членувано уни-же-ни-е-то
мн.ч. уни-же-ния
членувано уни-же-ни-я-та