раболепие

Речник на българския език

раболѐпие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност.

Грешни изписвания (3)

  • рабулепие
  • ръболепие
  • ръбулепие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-бо-ле-пие
членувано ра-бо-ле-пи-е-то
мн.ч. ра-бо-ле-пия
членувано ра-бо-ле-пи-я-та