чинопочита̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Остар. Учтиво отношение към по-старшите по чин.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- ченопочетание
- ченопочитание
- ченопучетание
- ченопучитание
- ченупочетание
- ченупочитание
- ченупучетание
- ченупучитание
- чинопочетание
- чинопучетание
- чинопучитание
- чинупочетание
- чинупочитание
- чинупучетание
- чинупучитание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чи-но-по-чи-та-ние | |
|---|---|---|
| членувано | чи-но-по-чи-та-ни-е-то | |
| мн.ч. | чи-но-по-чи-та-ния | |
| членувано | чи-но-по-чи-та-ни-я-та |