лицемерие

Речник на българския език

лицемѐрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и добронамереност.

Грешни изписвания (3)

  • лецемерие
  • лецимерие
  • лицимерие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-це-ме-рие
членувано ли-це-ме-ри-е-то
мн.ч. ли-це-ме-рия
членувано ли-це-ме-ри-я-та