изневяра

Речник на българския език

изневя̀ра съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. изневѐри, ж.
1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта.
2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна.

Грешни изписвания (7)

  • езневяра
  • езневяръ
  • езнивяра
  • езнивяръ
  • изневяръ
  • изнивяра
  • изнивяръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-не-вя-ра
членувано из-не-вя-ра-та
мн.ч. из-не-ве-ри
членувано из-не-ве-ри-те
звателна форма