измяна

Речник на българския език

измя̀на съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. измѐни, ж.
1. Предателство към някого или нещо. Измяна на принципи.
2. Изневяра. Не можа да ѝ прости измяната.

Грешни изписвания (3)

  • езмяна
  • езмянъ
  • измянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мя-на
членувано из-мя-на-та
мн.ч. из-ме-ни
членувано из-ме-ни-те
звателна форма