дезертьорство

Речник на българския език

дезертьо̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. дезертьо̀рства, ср. Проява на дезертьор.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • дезертьорству
  • дезиртьорство
  • дезиртьорству
  • дизертьорство
  • дизертьорству
  • дизиртьорство
  • дизиртьорству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-зер-тьор-с-т-во
членувано де-зер-тьор-с-т-во-то
мн.ч. де-зер-тьор-с-т-ва
членувано де-зер-тьор-с-т-ва-та