предателство

Речник на българския език

преда̀телство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. предателства, ср. Дейност на предател.

Грешни изписвания (7)

  • предателству
  • предатилство
  • предатилству
  • придателство
  • придателству
  • придатилство
  • придатилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-да-тел-с-т-во
членувано пре-да-тел-с-т-во-то
мн.ч. пре-да-тел-с-т-ва
членувано пре-да-тел-с-т-ва-та